Символът „Елбетица” е най-популярния древен мотив в българските
шевици. Използва се за бродиране върху облекло, черги, килими даже и в битовата
керамика.
Всъщност,
това е двоен кръст, който бележи посоките на света и най-важните
слънчеви позиции, на зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното
равноденствие и четирите позиции между тях. Двата
кръста условно изобразяват четирите основни и четирите допълнителни посоки на
света (север, юг, запад, изток, северозапад, североизток, югозапад и югоизток),
съединяващи се в един общ стабилен център, който ги държи в синхрон.По този начин се тълкува и идеята за кръговрата на природата – зима – север, лято – юг, пролет – изток, есен – запад.
По същество този орнамент е едно
от най-древните изображения на слънчевите календари и като символ
съществува в почти всички култури от античния свят.
Елементът „елбетица” е останал и
до днес като мотив в у народите, които сега населяват земите, където старите
прабългарите са усядали за дълго и са създавали държави – Близкият изток,
северен Китай, Памир, Стара Велика България.
В древността украсата (шевицата) върху
дрехите, кърпите, килимите, не е имала само декоративна и естетическа стойност
и предназначение. В нейните мотиви са закодирани послания за хармония в
семейството, дома и общността, съдържала е символи за здраве, плодородие и
благоденствие.
Учените смятат, че Елбетицата има
енергийна и магическа защитна функция, пази от болести и лоши влияния като завист
и уроки.
Когато е бродирана върху кърпите за лице
и ръце и покривките (месалите), тя е предназначена да запази хармонията,
любовта, благоденствието и умножаването на семейството и
рода. Същата роля има този символ и когато е втъкан в килимите или изобразен
върху обредните празнични хлябове също като Ипсилон, знакът на стария бог
Тангра IYI.
Елбетицата се среща още и върху
оброчни и надгробни каменни кръстове, които все още се намират по старите
български земи, включая Сърбия, Македония, Влашко, че дори и Албания.
Удивително
е сходството на българската бродерия с чувашката, един от народите, който населява земите на
Волжска България. Тази огромна прилика, на моменти дори идентичност, е
свидетелство за трайната следа на духовна и материална култура, която са
оставили прабългарите там.
Доверете
се на традицията и вековния опит на нашите баби вплели в облекло и
дом магическите символи за хармония, здраве и изобилие!
Email: mariana2017@abv.bg
GSM: 0876 20 30 76 Мариана Илиева
GSM: 088 99 65 234 Цветозар
Мръвков
Няма коментари:
Публикуване на коментар